РАДОСЛАВА НЕДЯЛКОВА е родом от Кюстендил. Живее в Милано от 2009 г. Тя е инженер по телекомуникации. В свободното си време се занимава с български фолклор, който й е любим. От малка израства с народните песни по мегданите, които оставят силен отпечатък в нея. Танцува, свири на пиано, музикална е. Недялкова е председател на Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина (АБФСЧ) и председател на Асоциацията за българска култура в Милано, под чиято шапка съществува и група “Нашенци”, представена от народни танци и хор.
– Госпожо Недялкова, как се роди идеята за асоциация на българските състави, която все по-активно действа и постига резултати?
– На събор, тъй като това е фестивално събитие и никога няма време за споделяне на проблеми, които при всички групи се случват по един и същи начин. Сред тях са трудностите с намирането на зали, на хореографи. Тези теми все не се обсъждат и затова полека се зароди идеята, че трябва да се направи асоциация, която реално да има точно такава функция. И я създадохме още през ноември 2016 г., но, за съжаление, после бързо дойде КОВИД-пандемията, която ни блокира. Имахме и други затруднения, но вече трета година доста сериозно се възобнови дейността й и организираме по-големи събития, които имат резултати. В Управителния съвет в момента сме седем членове от различни страни. Всички живеем в чужбина, имаме си групи. Основали сме я като асоциация, която има за членове други сдружения, тоест неправителствени организации, регистрирани зад граница, за да бъде като представител на съставите, които са извън страната.
– Знае ли се официалният им брой?
– Към днешна дата, като се има предвид, че сме още в началото на годината – 36 групи са подновили членски внос. По принцип съставите извън България са над 200 в Европа и над 200 в Северна Америка. Сериозна група от хора, които творят в чужбина. Една от задачите на асоциацията е да се създаде регистър на тези формации. Ние ги знаем, защото се събираме по събори и фестивали, но искаме да има регистър, който да направи преброяване по страни и градове, за да се установи точният брой на сдруженията, които са извън родината.
– Говори се, че липсват добри хореографи, които да обучават танцьорите в тези групи…
– Това е също проблем, който сме отчели. Има хореографи, които са завършили хореографско училище или имат хореографска степен от университет и знаят как да подходят и да организират танцьорите. Но има и такива, които са създали групата, а нямат танцувален опит. И тогава се явява проблемът, че по неправилен начин се провеждат часовете по народни танци, има изкривени и погрешно поставени хореографии и в точно тази посока работим. През настоящата година би трябвало да тръгнат курсовете, които да бъдат за придобиване на квалификационна степен. Обучителни семинари. Срещите, които правим през ноември, са тридневни и в тях има семинарна част, в която ръководителите, които идват в България, имат достъп до наши хореографи и хористи за хоровете. Тоест налице е практическа част, в която да помогнем да се повиши нивото на самите групи в чужбина.
– Очаквате ли подкрепа от българска страна за това, което правите? Какви са целите Ви?
– Често организираме срещи, на последната, през ноември 2023 г., имаше представители на Министерството на културата, Министерството на образованието и Министерството на външните работи. Смятаме, че по някакъв начин държавата трябва да припознае фолклорните ни групи в чужбина, както стана с българските неделни училища. Говорим за 200 групи в Европа! Не една или две!
Идеята ни е да имаме представителност пред българската държава. Един от проектите ни е да бъдат признати за читалища, защото, освен уроците по народни танци, те правят и възстановки на всички празници от официалния и църковния ни календар. Изработват мартенички, сурвачки, осъществяват по няколко концерта по случай 3 март и 24 май. Голяма част от дейността им се припокрива с читалищната дейност. Това би било едно от решенията.
Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), с която сме в много тясна връзка, също смята, че за фолклорните ни състави зад граница трябва да има отделен бюджет или постановление, по което да могат да се финансират носии и други проекти, свързани с тази дейност. Дори само морална подкрепа да получим или някакво признание, пак ще е добре, защото наистина много често се случва консулствата да ни търсят за съдействие, вместо да идва делегация от България. Например за 3 март местната група да се включи в празника. Това е именно признанието, че нашите формации вършат много дейности в чужбина.
– Досега как сте се справяли?
– Сами. Събираме такси за купуване на костюми, дори пътуванията, които правим, месенето на хлябовете за самите хореографии или за съответния празник, всичко е на самофинансиране. Много рядко има някоя група, която да е спечелила някакъв европейски проект, защото там пък не винаги отговаряме на техните показатели. Това са групи, които творят изцяло български фолклорни продукции и понякога не се вписват по други параграфи.
– Една от най-големите и вълнуващи срещи – “На мегдана на другата България”, се състоя на 11 и 12 май. В какво се изразява участието на асоциацията?
– Имахме представителен щанд, на който предлагахме рекламни материали, както и най-различни интерактивни събития, които се случват през деня. Инициирахме отново срещи на ръководителите, за да могат да обменят опит, да поговорят. Много е полезно, особено за младите групи, които сега се сформират, да общуват със състави, които вече са минали по пътя на учредяване на сдружение, членски внос, документация. Особено групи от една и съща страна си помагат твърде много по отношение на писането на музика, търсенето на хореографии… Проблемите са идентични и нещата, които могат да си кажат ръководителите, са изключително ценни.
– Наближава един от най-светлите ни празници – 24 май. Как смятате да го отбележите?
– С групата “Нашенци” в Милано, която ръководя, сме направили двуметрови букви на кирилица и всяка година организираме шествие по централните площади на града. Показваме кирилицата. Облечени сме в народни носии. Изключително атрактивно събитие – хората ни спират и питат от коя страна идваме, каква е тази азбука. Следват ни много българи в чужбина. Всяка организация си е намислила събитие, концерт или нещо подобно.
– Българският фолклор, известен още като Осмото чудо на света, как се приема от чужденците и сънародниците ни на чужда земя? У нас като че ли остава недооценен.
– Българите доста често присъстват на такива събития, защото когато живееш извън страната, народните песни и танци липсват прекалено много. Чужденците са изключително любопитни. Цветовете, които има нашата народна носия, и звуците на фолклорните ни песни са толкова пъстри и различни, че ги впечатляват. Имаме и хор “Нашенки” в Италия и местните, когато чуят народната ни музика, винаги откликват. Харесва им. Радваме се на интерес и на публика от страна на италианците.
– Националното изкуство на кои други общности така цялостно въздейства на местните?
– Милано е мултинационален град и самата община толерира тези прояви, организира празници на народите, в които се събират различни националности, било то от африканските страни или от Балканите, винаги има представителство на латиноамериканците, които са много атрактивни, например Перу с техните цветни носии. Получават се невероятно красиви празници на народите, има и програма, в която се танцува, правят се щандове с хранителни продукти, на които се представят страните. Имали сме литературно четене – с преводна литература на български и на италиански, интересни комбинации, от които човек научава страшно много.
– Да обобщим какво предстои да свършите до края на годината.
– През ноември се планира срещата на ръководителите, която ще бъде отново в София. Много държим на нея. Предстоят обучителните курсове, които започват съвсем скоро, с придобиване на квалификационна степен за преподаватели, които се нуждаят от нея. Защото има и много добри хореографи, които, за съжаление, творят в чужбина, а не в България. И регистъра, по който работим. Той е целогодишен проект, който обогатяваме постоянно. Би трябвало скоро да тръгне интерактивната карта на сайта на АБФСЧ, в която да бъдат отбелязани групите, до които сме успели да стигнем до момента. От догодина предвиждаме съвместно с ЦИОФФ и Агенцията на българите в чужбина да дадем началото на форум на българите от чужбина, който ще се състои във Велико Търново през юни 2025 г. Български групи по света ще направят първия си фестивал у нас.
https://duma.bg/neka-grupite-da-badat-priznati-za-chitalishta-n291245
